Доц. д-р Димитър Калайков, в."24 часа", "Докторе, кажи"

Шестокласникът Васил Шопов от Варна почина преди седмици в час по физическо. Оказа се, че момчето страдало от порок на сърцето, за който обаче никой от учителите и съучениците му не е знаел. Цяла България бе потресена. След като първоначалният слух за бой между момчета се разнесе, стана ясно, че заболяване на сърцето е причина за трагичния инцидент. В часа по физическо възпитание Васко пази на вратата. Той е бил болен от грип и е за първи ден на училище. Всичко става много бързо. В разгара на играта Васко пада на земята. Учителката по физическо е в съседното игрище при момичетата, които играят волейбол. Тя се опитва да окаже първа помощ на момчето, което си е глътнало езика. След малко идва и лекарката на училището д-р Колева. Тя прави изкуствено дишане, а съученици и учители звънят на 112. Линейката откарва момчето в шоковата зала на болница "Св. Анна", но късно вечерта той умира. Хроничните заболявания при децата трябва да се съобщават своевременно поне на сестрата в училище, а е добре да се каже и на учителите, смятат педиатри. Само така възрастните могат да реагират адекватно и при най-малкия симптом на криза.


Доц. Димитър Калайков
е секретар на Българската педиатрична асоциация, обединява специалистите предимно в болничната помощ. Завежда диагностично-консултативния блок в Университетската детска болница в София.

 

- Доц. Калайков, преди дни във Варна трагично загина дете в училище. Оказа се, че нито учителите, нито децата са знаели, че то страда от сърце. Кои са заболяванията, за които трябва да се съобщава?

- Това са всички хронични заболявания, които се наблюдават диспансерно от лекар - диабет,

астма, заболявания на сърдечната система (вродени малформации), хипертония, заболявания

на съединителната тъкан или нервнопсихични заболявания. Периодично болните деца трябва да се явяват на контролен преглед, за да се следи състоянието им. За всичко това трябва да е уведомена медицинската сестра, защото на практика лекари вече няма в училищата. Това е жалко. Една от основните му задачи преди беше да следи хроничните заболявания. Има сестри, но те не могат да окажат първа помощ, а само да извикат линейка. В големия град това може да се окаже фатално, защото колите се бавят в задръствания.

-Как се освобождават от физическо тези деца?

-По преценка на лекаря, който наблюдава детето. Сега функциите на училищния лекар са възложени на личния.

Повечето прегледи обаче остават само на хартия

Разпитайте на колко ученици се прави истински профилактичен преглед.Лекарят е длъжен да поддържа контакт със сестрата в училището и да даде указания какво да прави при евентуален пристъп или криза. Ако е диспансеризирано, детето трябва поне 3-4 пъти годишно да се преглежда при специалист. Не коментирам дали това се случва винаги. Така че сестрата замества на практика лекаря и трябва да знае какво да прави.

- Запознат ли сте с трагичния инцидент във Варна?

- Говорих с колега от града. Самият порок при детето не е бил толкова очевиден. Един лекар, ако не е кардиолог, трудно би го разпознал. Невинаги признаците са явни при компенсирано състояние на порока. Не съм запознат обаче с подробностите.

- Какви са външните белези при порок на сърцето у дете?

- Има белези на сърдечна недостатъчност - задъхване, лесна умора.Такова дете задължително трябва да е освободено от физическо. Небива да се товари активно. Личният лекар преценява според заболяването и състоянието на детето дали е подходящо то да спортува. Има заболявания като хипертония, при които физическото натоварване е дори препоръчително. При сърдечни малформации е точно обратното.

- Какви са впечатленията ви от родителите на хронично болни деца, разбират ли, че трябва да уведомяват учителите?

- Повечето хронични заболявания не налагат широко разгласяване на болестта. При правилно

поддържане на диабет тип 1 или астма например съучениците могат изобщо да не разберат. През

последните години тенденцията е децата с изостанало умствено или физическо развитие да бъдат

приемани в обикновените училища. В тези случаи може да се получи по-специално отношение, но не

и при обичайните хронични заболявания.

-Но при някои диагнози, например с хемофилия, се налага дори приятелчетата да бъдат уведомени, за да няма инциденти.

- Да, така е. Отношението към различните хора дори когато се касае за здравето, зависи от степента на развитие на обществото.

Похвално е, ако родителите проявят инициатива, но дълг е на личния лекар да уведоми училищния или сестрата.

- Кои са хроничните заболявания, които крият голям риск?

-Най-често срещаните заболявания като диабет и астма може да се изострят във всеки момент, дори когато са добре контролирани. Дете със захарна болест може да се изкуши от забранена

храна или да забрави да си сложи инсулина, може да получи криза.

При астмата също не са изключени пристъпи. Понякога се развиват по-бързо, понякога - по-бавно. Не ходи ли редовно на прегледи детето, стига се и до болница.

-Какви са признаците на криза при диабетиците?

- Почва се с треперене и изпотяване. Може да се стигне и до кома в тежки случаи. Признаците при астма са задъхване и невъзможност да се диша, детето изглежда, както казва народът, като риба на сухо. При нас идват и деца с хронични заболявания на храносмилателната система - ензимни заболявания, които изискват специална диета цял живот.

Епилепсията също е коварно заболяване.В педиатрията често постъпват пациенти, които са пропуснали нещо в лечението и получават припадък. Може да има и външни причини, които да го

провокират. Такива деца трябва непременно да се знаят в училище, защото един припадък е стряскаща гледка. Американските войници например носят със себе си картонче, на което пише кръвната група и хронично заболяване, ако го има - диабет, епилепсия. Така, ако се случи нещо, лекарят знае веднага какво да прави.

- Има ли заболявания, които се откриват чак в училище?

- Хипертонията в детската възраст се изявява по-често след 7 г. Много от неврологичните заболявания също започват да се проявяват чак след като малкото тръгне на училище. Ендокринните отклонения пък се откриват главно в пубертета. Затова е хубаво да има лекар в училище - при първи симптоми ще насочи към специалист. Иначе самият болен и учителите може да решат, че е нещо случайно. Преди 2 г. в парламента обсъждахме дали да се възстановят лекарите в училище. Дадох аргумент на депутатите, които се противиха: всички частни училища си назначиха лекари. Отговорът беше: "Да, но те имат пари. А държавата е бедна." Не че няма необходимост, но няма средства. Детското здравеопазване е приоритет само на хартия.

- Но вече отпадна лимитът за направленията до 18 г. Това не облекчи ли родителите?

- Да, но пак е бюрократизирано. Ако детето ви е с температура, първо трябва да идете при джипито. През90-те години в педиатрията идват по 2-3 деца на нощно дежурство. А сега се струпват по 30 за нощ. През уикенда пък минават по 200-300, които не могат да си намерят личния лекар.