Медиите за нас
24 Август 2017г.
Първото нещо, което децата и възрастните забелязват при среща си с доц. Елисавета Стефанова, е плюшената играчка на слушалките, висящи на врата й. Маймунката буди любопитство у малките й пациенти, а родителите се усмихват широко, защото си спомнят, че и те някога са били деца. След това обаче идва трудната част – семействата се изправят пред здравословните проблеми на наследниците си.
Доц. Стефанова е „колекционер на детски усмивки“. Може би затова самата тя е радушен и топъл човек. Твърди, че е отдала сърцето си на професията, но не смята, че това е някакъв подвиг. Просто в медицината така стоят нещата – или живееш с проблемите на пациентите си, или нямаш място в болницата.
„Мисля, че имах нормално детство“, отбелязва лаконично доцентката. Но бърза да добави, че баща й е юрист, а майка й – детски ендокринолог. Заради натоварения график на лекарката двете със сестра си практически били отгледани от единия си родител. Баща им ги водел на куклен театър, учел с тях уроците и споделял тревогите им.
18 Август 2017г.
Педиатърът винаги е по-добрият съветник от интернет
Визитка: Д-р Елена Георгиева завършва медицина през 1982 г. От 1990 г. е специалист по детски болести. Работила е на всички нива на детското здравеопазване –участъков педиатър в Благоевград и София, ординатор в детско отделение УМБАЛ”Св. Анна”- София. От 10 г. е педиатър в Клиника по пулмология с интензивно отделение на „СБАЛ по детски болести- проф. д-р Ив.Митев”-София.
Д-р Георгиева, за 15 дни във вашата болница бяха настанени две изоставени бебета. Каква според вас е причината майки да изоставят децата си “като кученца”?
Задавате ми един много тежък и труден за отговор въпрос, защото за мен тук се съсредоточават два големи проблема. Има майки, които от една страна са невежи, не знаят как да се грижат за децата си, не знаят как могат да им помогнат в определна ситуация, а в друг смисъл са безотговорни. Според мен няма обяснение, няма оправдание фактът, че някаква причина може да те накара да пренебрегнеш майчината си любов и майчиния си инстинкт.
Дори животните се борят за децата си. Ако се опиташ да вземеш малкото на което и да е животно, то ще те изкълве, издере, излае или каквито са възможностите му да защити поколението си. А се оказва, че ние хората сме способни в един момент да се разделим с най-скъпото което има едно същество - детето си.
