• Photo Title 1
  • Photo Title 2
  • Photo Title 4
  • Photo Title 5
  • Photo Title 6
  • Photo Title 7
  • Photo Title 8
  • Photo Title 9
  • Photo Title 10
  • Photo Title 12

dr-baychevaНавсякъде по света генетичните изследвания са ежедневие, у нас са все още скъпо удоволствие.


- Д-р Байчева, колко деца страдат от автоимунни чернодробни заболявания у нас?

- Трудно е да се направи анализ за цялата страна, тъй като тези заболявания се лекуват в няколко болници у нас. Клиниката по гастроентерология към специализираната болница “Проф. Иван Митев” обаче е основен център за подобно лечение и за последните 26 години са диагностицирани около 45 деца.

- Това малко или много е?

- Автоимунните чернодробни заболявания са редки болести и като за такива можем да кажем, че заболеваемостта у нас стои ниска.

- На каква възраст се развиват?

- Хроничните болести на черния дроб могат да се отключат дори в ранна детска възраст - още на година или две. В повечето случаи обаче това се случва в юношеството. Тези заболявания протичат тежко и се лекуват години.

- Какви са възможностите на нашето здравеопазване в лечението на тези деца?

- През последните години значително се подобри грижата за децата с хронични чернодробни болести - тяхната диагностика и последваща терапия. Основен проблем срещаме, когато състоянието е по-тежко и е нужна чернодробна трансплантация. Тогава се налага да изпратим децата в чужбина, което зависи и от фонда за лечение на деца, тъй като това е доста скъпа процедура и като европейски граждани следва тя да бъде поета от държавата.

- Защо в България не се правят чернодробни трансплантации на деца?

- Има една малка група деца, които са трансплантирани в България, но за съжаление, резултатите не са толкова добри. Причината е, че заболяванията, които налагат трансплантация, са редки и случаите у нас годишно са малко. Затова изпращаме децата във Великобритания и други европейски центрове, където се концентрират такива случаи, имат повече опит и резултатите са по-добри.

- Може ли страната ни да се включи в Европейската референтна мрежа за редки болести и какво би допринесло това за пациентите у нас?

- Целта на тази мрежа е да се анализират много случаи на редки заболявания, включително чернодробни, от всички страни, да се развият нови знания в тази област и да се подобри диагностиката. Конкретно за България това би спомогнало за по-добър достъп до генетични изследвания. Навсякъде по света те са ежедневие, докато у нас са все още скъпо удоволствие. С тях заболяванията се откриват по-рано и съответно лечението може да започне по-рано. Вероятно така ще се улесни и достъпът до новите терапии.

Европейската референтна мрежа за редки заболявания се развива активно през последните години и все повече центрове се включват. Като водещ център за лечение на чернодробни заболявания у нас, ще положим всички усилия до края на тази година и ние да станем член.

- Има ли развитие у нас в лечението на вирусен хепатит С при деца?

- Последните години медикаментозната терапия постига големи успехи в лечението на хепатит С. Новата безинтерферонова терапия все още у нас не се прилага при пациенти под 18

години, но смятам, че трябва да се въведе за още по-добри резултати. Това, което още можем да направим, е да насочим всичките си усилия към по-засилен скрининг - болестта ативно да се търси в големи групи от хора, за да се хване навреме, преди да са настъпили необратими промени в черния дроб.


Източник: 24 часа