• Photo Title 1
  • Photo Title 2
  • Photo Title 4
  • Photo Title 5
  • Photo Title 6
  • Photo Title 7
  • Photo Title 8
  • Photo Title 9
  • Photo Title 10
  • Photo Title 12

mila-bД-р Мила Байчева е детски гастроентеролог и хепатолог в Специализираната болница за лечение на детски болести “Проф. д-р Ив. Митев” в София. През последните три години до март 2017 г. специализира в Клиниката по чернодробни заболявания в Детската болница в Бирмингам, както и е работила като детски гастроентеролог в “Great Ormond Street Hospital for Children” в Лондон, Великобритания.

Разговаряме с д-р Байчева по време на Третата национална конференция по хепатология, която се проведе в София на 8 и 9 декември.

- Д-р Байчева, какво ново се случва на Националната конференция по хепатология?

- Тази година беше инициирана педиатрична сесия на форума. И тъй като темата е “Автоимунни заболявания на черния дроб”, бяха представени и новостите в лечението на тези заболявания в детска възраст. Наш гост лектор беше водещият детски хепатолог проф. д-р Дейдре Кели от Детската болница в Бирмингам, която има богат опит в терапията на чернодробни хронични заболявания. По своя инициатива проф. Кели прегледа в нашата клиника трансплантирани деца и с чернодробни заболявания. А на конференцията представихме клинични случаи от последните 25 години на български деца с автоимунни заболявания на черния дроб.

- От кои автоимунни заболявания на черния дроб страдат българските деца и колко са заболелите през тези 25 години?

- Тези заболявания са автоимунен хепатит, автоимунен склерозиращ холандит и автоимунен хепатит при трансплантирани болни. За България, както и в световен мащаб, автоимунните чернодробни заболявания са редки, но протичат тежко и се лекуват с години. Поради това те се отразяват и на качеството на живот на болните деца. Нашата клиника по гастроентерология е водещият център в страната за лечение на детски чернодробни заболявания. За последните 25 години имаме около 50 случая на деца с автоимунни чернодробни заболявания.

- Каква е причината за тях?

- Подобно на другите автоимунни заболявания в организма се случва нещо, което отключва имунологичен процес, който води до деструкция на чернодробните клетки и до тяхното унищожаване. А всяко унищожаване на чернодробната клетка води до нейното заместване с фиброза и напредване на чернодробното увреждане.

При прогресия на болестта децата стигат до краен стадий на чернодробно заболяване - цироза, и тогава се налага да се направи трансплантация.

- Обикновеният хепатит е следствие от инфекция с хепатитен вирус. А каква е причината за автоимунния хепатит?

- Освен вирусните хепатити в групата на възпалителните заболявания на черния дроб влиза и автоимунният хепатит. Но причината при него е имунологичен процес на клетъчно ниво, който води до възпаление и разрушаване на чернодробните клетки.

- На каква възраст се отключват тези заболявания?

- Всяка детска възраст може да бъде засегната. За съжаление някои деца се диагностицират, преди да навършат една годинка или през втората година от живота им. Но по-голяма част от случаите са след 10-годишна възраст или в юношеството. Не рядко обаче болестта се отключва в ранна детска възраст и това е свързано с по-трудно лечение, понякога и с повече усложнения. Автоимунните хепатити се разделят на първи и на втори тип. При пациентите с втори тип наблюдаваме по-ранно начало.

- Какви симптоми говорят, че става дума за автоимунни хепатити?

- Клиничната картина при автоимунните чернодробни заболявания е неспецифична - отпадналост, повишена температура, треска, отслабване на тегло. Понякога има и специфични симптоми като нарастване на корема поради наличие на асцид и увеличение на черния дроб, отоци и пожълтяване на кожата. И тук е ролята на общопрактикуващите лекари и на педиатрите да отсеят тези пациенти.

- Каква е терапията?

- Изключително важно е лечението да започне навреме, тоест диагнозата трябва да се постави възможно най-рано. В повечето случаи за правилна диагностика се налага чернодробна биопсия с хистологично потвърждаване.

Терапията започва с кортикостероиди, както при повечето автоимунни заболявания. За съжаление кортикостероидната терапия продължава доста дълго, което е свързано с много странични ефекти за болните деца. Но това лечение е доказало през годините, че успешно ги вкарва в ремисия. А нашата цел е ремисията да продължи дълго време и да предотвратим настъпването на рецидив. Освен кортикостероидите се прилагат и имуносупресивни средства, за да потиснем имунологичния процес, който е в основата на заболяването.

- При кои пациенти се налага трансплантация?

- Трасплантация се налага при пациентите, при които заболяването прогресира до краен стадий на чернодробна цироза. Друга индикация, която е рядка, но възможна, е остра чернодробна недостатъчност с тежки коагулационни нарушния, енцефалопатия, отоци. В тези случаи по спешност се прави трансплантация.

- Къде се трансплантират българските деца?

- В нашия център само уточняваме диагнозите, при които е нужна трансплантация, и ги насочваме в европейските центрове, където имат повече случаи и резултатите са по-добри. Тъй като заболяванията са редки, случаите у нас годишно са малко, поради което предпочитаме да насочваме децата за трансплантации в европейски центрове. Това се случва чрез Фонда за лечение на деца и те определят къде да стане трансплантацията. Едни се трансплантират във Великобритания, други - в Германия и т.н. На по-голям интервал от време проследяването на децата се прави там, но основно ги следим ние.

- Какво е нивото на българската детска хепатология?

- Клиниката по детска гастроентерология е основният център за лечение на деца с хронични чернодробни заболявания. Нейната история датира от 70-те години на ХХ в., тоест повече от 45 години при нас се лекуват деца с остри хронични чернодробни заболявания. Като дигностика сме на добро ниво. По отношение на терапията е направено много през последните години. От помощ ни е съвместната работа с колеги от европейските центрове и това трябва да продължи. Основните проблеми идват, когато децата са в последна фаза на чернодробно заболяване и е необходима трансплантация. В България има център за чернодробна трансплантация в болница “Лозенец”, но този център не показва същите резултати като европейските центрове и ние предпочитаме да насочваме нашите пациенти в чужбина, стига да получим подкрепата на фонда.

- Вие сте работили и учили при проф. Кели в Бирмингам. Какво ви направи впечатление там?

- Имах шанса да работя шест месеца в центъра за хронични чернодробни заболявания в Бирмингам. По-различното са ресурсите, с които разполагат, и богатата здравна система във Великобритания. Иначе и там, и при нас се работи по едни и същи протоколи. Не изоставаме в диагностиката, но медицината изисква ресурси, с които за съжаление ние още не разполагаме.

- Това означава ли, че някои от терапиите липсват в България?

- Справяме се с лечението на автоимунните хепатити на този етап. Но не всички медикаменти се реимбурсират от Здравната каса, например имуносупресивните лекарства. За някои от терапиите на вирусните хепатити изоставаме с година-две от колегите на Запад, но има движение в правилната посока.

- Новото лечение за хепатит С прилага ли се на деца?

- Част от медикаментите са разрешени за употреба над 6 и над 12 г., но все още не са въведени в България.

 

Мара КАЛЧЕВА
Източник: http://zdrave.to/zdravni-novini/d-r-mila-baycheva-avtoimunniyat-khepatit-zasyaga-i-bebeta-na-godinka