• Photo Title 1
  • Photo Title 2
  • Photo Title 4
  • Photo Title 5
  • Photo Title 6
  • Photo Title 7
  • Photo Title 8
  • Photo Title 9
  • Photo Title 10
  • Photo Title 12


dr-Georgieva-nПедиатърът винаги е по-добрият съветник от интернет

Визитка: Д-р Елена Георгиева завършва медицина през 1982 г. От 1990 г. е специалист по детски болести. Работила е на всички нива на детското здравеопазване –участъков педиатър в Благоевград и София, ординатор в детско отделение УМБАЛ”Св. Анна”- София. От 10 г. е педиатър в Клиника по пулмология с интензивно отделение на „СБАЛ по детски болести- проф. д-р Ив.Митев”-София.

Д-р Георгиева, за 15 дни във вашата болница бяха настанени две изоставени бебета. Каква според вас е причината майки да изоставят децата си “като кученца”?
Задавате ми един много тежък и труден за отговор въпрос, защото за мен тук се съсредоточават два големи проблема.  Има майки, които от една страна са невежи, не знаят как да се грижат за децата си, не знаят как могат да им помогнат в определна ситуация, а в друг смисъл са безотговорни. Според мен няма обяснение, няма оправдание фактът, че някаква причина може да те накара да пренебрегнеш майчината си любов и майчиния си инстинкт.  
Дори животните  се борят за  децата си. Ако се опиташ да вземеш малкото на което и да е животно, то ще те изкълве, издере, излае или каквито са възможностите му да защити поколението си. А се оказва, че ние хората сме способни в един момент да се разделим с най-скъпото което има едно същество - детето си.

Чести ли са тези случаи в практиката ви?
Не. Това е една заформояща се “епидемиологична обстановка”, която се надявам да спре с втория случай. Притеснявам се от това, че хората, които са подвластни на медийното влияние, виждайки, че такива неща се случват могат да решат, че това е лесният път да се освобождават от децата си. Имам известна тревога, че колкото повече се показва това, толкова повече подобни случаи може да последват. Но се надявам все пак, разяснявайки какво се случва с децата - че има идруг начин да им се помогне, родителите да стигнат до верния път и да не прибягват до изоставянето им.

Може ли навреме да се установи, че една майка е рискова и склонна да изостави детето си? Съвместната работа между здравните и социалните работници добра ли е, в синхрон ли работят институциите, за да предотвратяват случаите?  
Последните примери показват, че връзката между социалните и здравните работници на етапа, в който вече се появил проблемът, работи. При последното дете, върху което аз имам поглед, социалните работници се появиха почти  едновременно с полицията и линейката, които го доведоха. Това означава, че те могат веднага да откликнат на ситуацията.  
Но до каква степен могат да обгрижват майката, така че да не се стига до такава ситуация, не мога да отговоря. Вероятно точно тук е мястото, където има проблем. Не знам обаче дали той касае медицинските работници или друг тип организации, които се занимават с хората в неравностойно положение, т.е тези в ниските социални слоеве. Нямам предвид само малцинственото население, където все пак този проблем като че ли е по-голям. За съжаление вече много хора са под чертата на бедността и трудно се справят с ежедневието си.  - -

Вие сблъсквали ли сте се с родители, чието поведение е подсказвало, че може да изоставят детето си?  
Имало е такива случаи. Тогава сме сигнализирали отдел “Закрила на детето” и сме получавали съдействие от тях. Децата са били на различна възраст и не е ставало дума дали ще бъдат изоставени, или не, а за това доколко родителят успява да обгрижва определен проблем на детето си - здравословен или социален. Тогава сме сигнализирали и се е случвало да помагат, и то активно. Понякога се преценява доколко родителят може да продължи да гледа детето си или е по-добре да му се отнемат родителски права.  

Какви мерки биха ограничили тези случаи?
Мисля че трябва да се върнем назад във възпитанието въобще на подрастващото поколение. Много се говори за малолетни или непълнолетни майки. Там е и мястото, където трябва да се насочат усилията на обществото. Трябва да се повиши здравната просвета, която не се осъществява само от лекари, а и от учители и социални работници и от различни представители на обществени организации.  
Според мен  в един случай  говорим за здравна култура,  но в друг -  изобщо за  култура на  поведение. Започнах разговора с това, че се стига до такива ситуации заради невежество. Но искам да обърна внимание, че причината е и в безотговорността на тези майки. Трябва да намерим начин да обясним и да изискваме от хората отговорностите, които те имат към обществото. Не става въпрос само за гледането на децата, а въобще, защото това е общ проблем. Ако си безотговорен в малкото, си безотговрен и в голямото. Трябва повече социална работа и там, където има закони, които ангажират хората с определи отговорности, те да се спазват, иначе  да се носи  наказателна  отговорност Най-елементарното например е ходенето на училище. Тряба да се видят нещата в основи и да се конфигурират мерки, които да имат своето значение.

В педиатричната болница се грижите за деца от цялата страна, което позволява да имате по-широк поглед върху здравната култура на родителите. Продължава ли тенденцията майките да се доверяват на написаното в интернет или избират медицинската консултанция, за да се информират?
Малко съм тревожна от здравната култура, която се разпространява чрез интернет. Той е едно море от информация и ако нямаш възможност да я приемаш достатъчно критично, ставаш нейна жертва. Има много примери за това.  
Човек трябва да търси различни източници, за да се образова, но когато става въпрос за здравето на детето ти, винаги е по-добре да се консултираш първо с личния лекар. Ако не си удовлетворен от неговия отговор, да потърсиш личния педиатър, ако и той не те удовлетворява - да потърсиш специалист в определената област, но не и да се доверяваш на това коя майка какво е преживяла. Преживяването на всеки, произтича от неговия собствен опит. В някои случаи той може да е позитивен, в други негативен, но това не може да е обобщаващо за всяко дете. Да не говорим, че когато става въпрос за здраве и болест, всичко е изключително индивидуално. Като се започне от общопрофилактичните програми, които една майка трябва да знае и да следва, и се стигне до конкретните здравословни проблеми, трябва да се търси мнението на специалист.  

Как процедирате, когато срещнете такава майка?
За съжаление се случва да се срещаме с такива майки и да ни е трудно да ги убедим. Аз претендирам, че колегите, с които работя са достатъчно опитни, търпеливи и мъдри да намерят подход към майките, с котито идват в нашата болница. Но че има случаи, в които ни се налага да прилагаме повече търпение, това е безспорно.

Кое е най-важното в грижата за едно дете?
Един родител трябва да се отнася с любов към детето си. Любовта поражда отговорност, а отговорността те кара да се интересуваш, да се задълбочаваш в проблемите, да търсиш тяхното решение. Човек трябва да бъде родител в цялата пълнота на това понятие.

 

Източник: 24 часа
Йоана Русева