• Photo Title 1
  • Photo Title 2
  • Photo Title 4
  • Photo Title 5
  • Photo Title 6
  • Photo Title 7
  • Photo Title 8
  • Photo Title 9
  • Photo Title 10
  • Photo Title 12

Стимулираме контрабандата, защото няма внос на медикаменти, признава проф. Иван Литвиненко

13 февруари е Международният ден на хората с епилепсия. Защо, макар и лечима, диагнозата остава стигма и днес? Има ли алтернатива, когато медикаментите не помагат при пристъпите? И кои бюрократични спънки вгорчават живота на болните, семействата им и лекарите? Clinica.bg потърси отговорите от известния специалист проф. Иван Литвиненко, който завежда Клиниката по детска неврология на столичната педиатрична болница „Проф. д-р Иван Митев".

litvinenkoПроф. Иван Литвиненко завършва медицина през 1984 г. Има две специалности – „Педиатрия" и „Детска неврология". Работи в Катедрата по педиатрия на Медицински университет-София от 1986 г., а от 2012 г. е неин ръководител. Проф. Литвиненко е начело и на Клиниката по детска неврология на специализираната болница по педиатрия в столицата „Проф. д-р Иван Митев". Има специализации в Австрия и Великобритания, автор на над 60 статии в научни издания и участва в близо 100 научни форума.

„Епилепсията не е едно заболяване, а голяма група различни по вид болестни единици, обединени от едно нещо – получаването на пристъпи”, обяснява проф. Иван Литвиненко. Независимо дали става въпрос за гърч или припадък, причината за тях най-общо е повишена нагласа за възбуда в централната нервна система. Не всеки пристъп обаче е белег за епилепсия, подчертава детският невролог. Често той може да е провокиран от друго заболяване. 5% от децата под 5 годинки например правят фебрилни гърчове при висока температура. Подобни симптоми има и при диабетиците – ако нивата на кръвната захар паднат, заради лоша диета или неправилна терапия, те могат да направят един или два пристъпа. Случва се и при пациентите с менингоецефалит. „Възпаленият мозък реагира с епилептични пристъпи. Когато го излекуваме, би трябвало да няма повече. Но понякога, ако причинителят е много агресивен и е унищожил клетки, епилепсията може да се появи в последствие”, признава професорът. Най-често – в 60 на сто от случаите първите пристъпи се появяват преди 16-тата година.

Причината е, че колкото по-малки са пациентите, толкова по-лесни са възбудните процеси в мозъка. „Затова, ако средната заболеваемост възлиза между 20 до 70 на 100 000, при децата е три пъти повече”, обяснява проф. Литвиненко. Някои мъници са в по-голям риск – родените недоносени или с неблагополучия при бременността и раждането, които са развили детска церебрална парализа. „Липсата на кислород може в 1/3 от случаите да предизвика различни пристъпи или видове епилепсия”, обяснява детският невролог. И не крие, че диагнозата се поставя изключително трудно. „Не може да има абсолютно потвърждение с някакъв вид изследване. Единствено електроенцефалограмата (ЕЕГ) отразява тази мозъчна активност. Но тя е функционално изследване. Отразява активността, която човекът има в момента. Дори вчера да съм имал пристъп, днес мога да имам 30 минути нормален запис. Скенер или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) понякога могат да изяснят подлежащата причина, но не могат да поставят диагноза”, обяснява проф. Литвиненко. Затова много често детските невролози трябва да се ориентират по обясненията на ужасените от пристъпа родители. „Пристигат при нас майки, които разказват през своите уплашени очи. Понякога тази информация е неточна, хиперболизирана или изкривена. Още по-сложно е, ако стане в училище или в градина – учителката веднъж се е стресирала, после в ужаса си е разказала на майката, тя на бабата...”, не крие професорът.
Определението за епилепсия всъщност предполага два и повече непровокирани пристъпа. „Ако не сме убедени, нямаме достатъчно основание да започнем терапия. Това не е като да лекуваш банална гнойна ангина”, разкрива проф. Литвиненко. Заболяването иска дълъг прием на медикаменти. Най-често те се вземат между 2 и 3 г., в които пациентът не трябва да е получавал нови пристъпи и да има нормализация в ЕЕГ-изследването. „Тези медикаменти трябва

да научат мозъка да работи на по-тихи обороти

да не изпада в превъзбуда. Но не става за ден, два, месец, година... Ако спрем терапията след 2-3 години, 60-70% повече не получават пристъпи – те са излекувани”, обяснява детският невролог. И макар около 70 на сто от епилепсиите да са абсолютно лечими при успешно проведена терапия, остават около 30-40% болни, при които битката е доста по-дълга и тежка. „Тези проценти се поделят между две групи пациенти. Едните се чувстват добре с медикаментите, но при спиране получават рецидив”, уточнява специалистът. Такава например е ювенилната миоклонична епилепсия – при нея в 90 на сто от случаите пристъпите се връщат при прекратяване на терапия. И последната група е най-тежка. „При нея, уви, много често има или подлежаща причина, или епилепсията е по-специфична, и не успяваме да подтиснем пристъпите”, признава проф. Литвиненко. В този случай борбата на невролозите е поне да ги разредят и да ги направят по-леки, за да няма риск за живота на болните и да водят по-добър начин на живот. При много малка част от пациентите с тежки пристъпи се стига до някакво умствено изоставяне. „Такива деца обикновено имат и друго заболяване”, обяснява проф. Литвиненко.

child-brain-shutterstockКогато медикаментите не помагат, има и алтернативни. При т.нар. рефрактерни епилепсии у нас вече се прилага оперативно лечение, електростимулация или кетогенна диета. „Хирургията донесе огромен напредък, благодарение на доц. Петя Димова и доц. Красимир Минкин – двамата работят в един екип в „Св. Иван Рилски” и действително помагат на много наши пациенти – най-често с парциални епилепсии, при които с конвенционални средства не постигаме ефект”, обяснява проф. Литвиненко. Електростимулацията, която отново се прави от неврохирурзите, също може да постигне позитивен ефект, но е сложна и изисква доста време, признава специалистът. „Кетогенната диета отскоро също има някаква почва у нас. Там е много хлъзгаво – вървим по ръба и дори в кома може да се изпадне”, признава неврологът. Затова тази храна трябва да се дава след преценка на специалист, а

не след „консултация” с форуми като „БГ-МАММА”

Пациентите трябва да се следят през цялото време и от диетолог, подчертава специалистът.
Генетиката на епилепсията е изключително сложна, категоричен е професорът. „Механизмите за тази превъзбуда са различни – някои се дължат на вещества в мозъка, други на промяна в структурата на мембраната”, обяснява проф. Литвиненко. На тази база почиват и различните медикаменти, които влияят на дадените механизми. „За нас в последните години е много важно, че откриваме нови и нови генетични варианти. Ако по-рано се ориентираме – по вида на пристъпа, по времето на изява, по промените в ЕЕГ, че става дума за епилепсия, за която знаем генетичен дефект, можем по-точно да предвидим кой медимент ще бъде адекватният. Защото понякога стартираме с подходящия за вида пристъп, но той невинаги сработва. И губим малко време, докато налучкаме точния”, обяснява проф. Литвиненко. И подчертава – не всяка епилепсия е генетична. Но, ако сме с такава, трябва да се консултираме с лекуващия си лекар дали ще предаде в поколението – малък риск за унаследяване съществува. За жалост, и стигмата спрямо болните все още я има, макар днес епилепсията да е в голяма степен лечима. Още в древността медиците са открили, че припадъците са свързани със заболяне на мозъка. Въпреки това през вековете такива болни са набеждавани за обладани духове или пък гърчовете им са обяснявани с транс. „Много видни хора – в политика, наука, изкуство, са били епилептици по време, когато не е имало лечение.

Аристотел и Наполеон диагнозата не ги е спряла

казва проф. Литвиненко.
Днес за болните най-важното е пристъпите да се контролират. Ако са редки и кратки – не са страшни, подчертава детският невролог. Най-опасни са дългите. Добре е пристъпите да се прекъснат след 1-2 минути, защото след това дори медицински екип трудно ще „извади” пациента от опасното състояние, признава проф. Литвиненко. Най-ефективното средство е простият диазепам, поставен ректално. И тук болните се сблъскват с един от абсурдите, който вгорчава живота им. Болните у нас имат достъп до модерни и скъпи медикаменти, но не и до стари и евтини – които бързо облекчават пристъпите или пък са най-ефективни при някои редки епилепсии. „Проблемът е чисто икономически и с години се опитваме да измолим от министерството да се осигури внос за тези медикаменти, които фирмите нямат интерес да поддържат”, признава проф. Литвиненко. Например простичкият диазепам, който поставен в дупето под формата на свещичка или мехлем, спира пристъпа, не се внася у нас. „А това е евтино, старо, елементарно лекарство. Принуждаваме се от ампули да теглим и слагаме в спринцовка”, разкрива неврологът. При една от най-тежките епилепсии в кърмаческа възраст – Уест синдром, също има драма с терапията. „Децата получават относително по-леки пристъпи, но в серии – понякога до стотици на ден. И в момента имаме двама малки пациенти в отделението”, обяснява професорът. Тази епилепсия е много трудна за лечение, освен това води до изоставане в нервно-психическото развитие. „Ние разполагаме с третото средство на лечение, което статистически има по-малка ефективност от останалите две, които от години не са внасят у нас”, признава неврологът. „Какво правим? Не се притеснявам да кажа – заявявал съм го и пред Комисията по здравеопазване в парламента... Аз стимулирам контрабандата на лекарствени средства през граница! Ако родителите успеят да си осигурят медикамента – а има такива добри хора, които внасят повече и се препродава, правим лечението по-ефективно. Трябва да наруша закона, но

да помогна на дете със стотици пристъпи на ден

откровен е проф. Литвиненко.
Голяма спънка за лекари и пациенти и са изискванията на Здравната каса за до 4 прегледа на диспансерно болните годишно. „Ако са по-малко, могат да ви глобят, защото не сте ги наблюдавали. Но, недай Божи, да се наложи пети – нямаме право да консултираме по каса”, обяснява проф. Литвиненко. А след пристъп пациентите много често се нуждаят от корекция на лечението. „Аз спокойно мога да ги прегледам, без да търся нищо от НЗОК. Но няма как да направя корекция в терапията по Каса, без да имам пуснат амбулаторен лист. Това справедливо ли е? Според мен – не!”, откровен е детският невролог. С колегите му са разочаровани и, че клиничната пътека за епилепсия е два пъти по-евтина от тази за диария. „Смешно е, но е факт. Всеки родител, дошълк за пръв път след като детето му е получило пристъп, иска да види магнитен резонанс – не, че за всеки пациент трябва. Но понякога се налага, при парциални пристъпи, където мога да пропусна тумор например... За ЯМР ние плащаме над 400 лв. на съседната болница, а пътеката ни е 300 лв. – за чия сметка е това, ако не на персонала?!”, възмутен е професорът. А драмата с липсата на кадри е не по-малка. „Имаме сестри, които гонят 80 години и още работят. За кабинените по ЕЕГ няма персонал и всички страдаме. Нормално – заплатите са такива, че всеки ще ги изкара, ако чисти два офиса – без отговорности, натоварване, нощни дежурства, гърчове... Всички ще изохкаме, но ще бъде късно. Проблемът със сестри и лаборанти не се решава за година-две. Зрее отдавна и никой не му обръща внимание”, притеснен е проф. Иван Литвиненко.
ПЪРВА ПОМОЩ

При пристъп не вадете езика

Ако някой получи епилептичен пристъп, не се правете на герои, апелира проф. Иван Литвиненко. Многобройните истории в медиите за смели спасители, извадили езика на болен по време на гърч, смущават невролозите. „Не подценявам желанието на хората да помогнат. Но не това е начинът", предупреждава специалистът. „ От медицинска гледна точка няма човек, който може да си глътне езика по време на пристъп. Да, отваряйки устата, се вижда, че той стои в дъното. Пациентът може и да е посинял. Но причината е, че цялото тяло е опънато на струна и най-вече – с потиснато дишане, защото няма движение на гръдния кош", обяснява проф. Литвиненко. Бъркането в устата е много опасно по няколко причини, разяснява той. Първо, болният вероятно ще ви прехапе пръстите, защото челюстите са стегнати силно. Така, освен че има шанс да пренесете инфекция, кръвта ви може да го задави. Другият риск е при ваденето на езика да разраните лигавацата. И, освен микроби, отново да рискувате кървене, което може да го задуши
Какво трябва да направите? „Човекът трябва да бъде оставен да лежи в странично положение, за да може всички секрети да изтичат навън и да не се задави. Колкото позволи, без насилие, главата да се отклони по посока на гърба – тогава се отдалечават стените на гърлото и дори да има малки движения на гръдната клетка, надолу ще мине повече кислород. Езика оставете на мира! Той се освобождава, ако е прехапан, защото кърви. Но да го вадим зорлем, не е наша работа", категоричен е проф. Литвиненко.

Автор на статията:
Лора СИМЕОНОВА
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.

Източникhttps://clinica.bg/1598-%D0%9F%D1%80%D0%B8-70--%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%BE